"What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data" (Класика и Стил, С., 2007) е най-серионият български теоретичен принос в междукултурните изследвания. Автор е Михаил Минков, последовател и сътрудник на Хеерт Хофстеде. За значението на Минков е достатъчно да отбележа, че последното трето преработено издание на Cultures and organizations: software of the mind от Хофстеде е написана в съавторство с него. Странно(?), че той е по-известен в чужбина. Обучителят ми Айдриън Пилбийм каза, че е слушал негова презентация.
Книгата е ценна. Минков не се задоволява да само да цитира предишни изследвания, но също така ги тълкува, прави хипотези, търси нови взаимозависимости.
Най-важното в този труд е предлагането на три нови измерения на културата: exclusionism - universalism, monumentalism - flexumility и undulgence - restraint.
Изключване срещу универсализъм се интерпретира така: това е тенденцията как третираме хора, които са различни от нас, които не са част от нашата група.
Изключването се характеризира от недоверие към хора, извън нашия семеен, родов, приятелски кръг. За близките си хора пазим доброто отношение, грижите, услугите, превилегиите. Нашенската дума "шуробаджанащина" не е в речника на междукултурните различия, но най-добре може да илюстрира за какво става въпрос. Общества, в които има изключване, са арабските, азиатските, латиноамериканските и източноевропейските.
Универсализмът се отличава с разбирането, че всички хора са равни и следва да се отнасяме към тях по един и същ начин. Вероятно в основата на Американската мечта е залегнала и надеждата на емигранта, че Там наистина всичко зависи от собствените му усилия и качества. Универсалистки са културите в англоезичния свят и северозападна Европа .
Монументалност срещу скромност (последното е доста свободен превод; думата flexumility вероятно е съчетание на flexible и humility) се интерпретира така: това е доколко личната гордост и самоуважение са застъпени в дадена култура.
Монументалността е типична за култури, които подкрепят проявата на гордост и демонстрацията на лично достойнство и ценят получаването на почести и публично уважение. В такива общества, както се казва, "заради едната чест убиват." Спомняме си албанската беса и сицилианската вендета. Такива са културите в арабския свят, западна Африка, северната част на Латинска Америка, части от Южна Азия, англоезичният свят.
Скромността се среща в култури, които поощряват повече смирение, които смятат, че човек не трябва да се изтъква. "Скромността краси човека", казва българската поговорка. Такива са културите в Източна Азия, Източна Европа и някои части на Западна Европа.
Скромността се среща в култури, които поощряват повече смирение, които смятат, че човек не трябва да се изтъква. "Скромността краси човека", казва българската поговорка. Такива са културите в Източна Азия, Източна Европа и някои части на Западна Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар