Субкултурите са малки движения встрани от мейнстрима, от масовата културна мода на времето. Известни примери за субкултури през последните шейсет години са битниците, хипитата, пънкарите, скинарите, ему... Колкото повече се развива постиндустриалното общество, толкова повече субкултури се появяват. Алвин Тофлър пише в "Шок от бъдещето":
Днес съкрушителните удари на свръхиндустриалната революция буквално раздробяват обществото. Ние множим тези социални ниши, племена и миникултове в нашата среда почти тъй бързо, както множим предлаганите варанти автомобили. Същите дестандартизиращи сили, които са причината да се увеличава индустриалният избор на материални продукти и културни стоки, дестандартизират и социалните ни структури. Това е причината, поради която се появяват сякаш мигновено нови субкултури, подобни на хипитата. В действителност ние сега преживяваме един "взрив на субкутури". (1)
Тофлър е писал този текст през 1970г. за случващото се в Америка, но същият процес се е развивал и в Европа. През последните двадесет години субкултурната вълна връхлетя и България. (Първите изявени неформални младежки субкултури в България са парахипитата от 70-те, създали феномена Джулая, и метълистите през 80-те години на XXв.)
Но след като има толкова много субкултури, защо говорим за национални култури? Нали хипито от Америка и хипито от България споделят общи ценности и начин на живот? Отговорът е, че субкултурите са краткотрайни, постоянно се видоизменят и не са установени в едно непроменимо състояние. Ако една субкултура съществува от 10 - 20 - 30 години, това според мен не стига, за да проникне "до мозъка на костите" на своите членове и да изгради коренно отличаващ се образец на ценности и поведение. Дори когато българско и американско хипи декларират еднакви ценности (например мир и любов между хората), но са израснали в различни общества, можем да допуснем, че се различават по определени критерии. Различни са в близостта си с непознати или слабо познати, в разбирането за семеен модел, в готовността да направят компромис в името на общността, в степента на загриженост, които проявяват в отношенията си с другите, по стремежа за постигане на удоволствие, по начина, по който са способни да видят житейския си проект...
Но след като има толкова много субкултури, защо говорим за национални култури? Нали хипито от Америка и хипито от България споделят общи ценности и начин на живот? Отговорът е, че субкултурите са краткотрайни, постоянно се видоизменят и не са установени в едно непроменимо състояние. Ако една субкултура съществува от 10 - 20 - 30 години, това според мен не стига, за да проникне "до мозъка на костите" на своите членове и да изгради коренно отличаващ се образец на ценности и поведение. Дори когато българско и американско хипи декларират еднакви ценности (например мир и любов между хората), но са израснали в различни общества, можем да допуснем, че се различават по определени критерии. Различни са в близостта си с непознати или слабо познати, в разбирането за семеен модел, в готовността да направят компромис в името на общността, в степента на загриженост, които проявяват в отношенията си с другите, по стремежа за постигане на удоволствие, по начина, по който са способни да видят житейския си проект...
--------------------------
(1) Тофлър, А., Шок от бъдещето, Народна култура, С., 1992, с.193.
Няма коментари:
Публикуване на коментар