Културата е всичко около нас и между нас, което не е причинено от природата. Културата е набор от „инструменти”, които са ни оформили по такъв начин, че да сме част от обществото.
Най-лесно е да дефинираме културата според това, което възприемаме на пръв поглед. Култура е как се обличаме, как жестикулираме, как приготвяме храната си и как се любим, какво вярваме, че е правилно и неправилно поведение, как устройваме домовете си, как избираме професиите си, как си почиваме, как, къде и колко често се събираме с роднините си, как отиваме на интервю за работа, как разговаряме с началниците и подчинените си, как проектираме животите си.
Култура е да си връзваме мартеници, да чукаме на дърво, да се целуваме и да се държим за ръка, да търсим помощ от врачки, да раздаваме храна в памет на покойник. Но културата не е само действия и очевидност - тя е и (често скритите) убеждения, които стоят зад тях.
Предпочитам да боравя с едно общо определение, което успява да покрие всичко, дадено от Д. Браун - антрополог от Университета на Калифорния - Санта Барбара:
Интеркултуристът Patrick L. Schmidt сравнява културата с айсберг. Когато прочетох книгата му "In search of intercultural communication", се убедих, че сравнението е подходящо. По-голямата част от айсберга е под водата. Над повърхността виждаме... повърхностни неща: храна, ритуали, дрехи, вестници, маниери и жестове, паметници и забележителности. Под повърхността остават повече и по-важни феномени: философията, историята, религиозността, патриотизмът на нацията; комуникативният стил, стиловете за вземане на решения и за решаване на проблеми; значението на приятелските връзки, ролята на социалния статус, принципите на отглеждане и възпитаване на деца; отношението към секса и интимните връзки; хигиена и чистота; управлението на времето и поддържането на публичните пространства. (2)
Очевидно културата има две лица - материално и нематериално. Материалното са артефактите - вещите и видимите елементи на всекидневния живот, като вратовръзка, писалка, книга, бизнес сграда, тон колона, мимика, жест и т.н. Нематериалното се открива в съдържанията на книгите и песните, теориите и идеите, които те носят; приказките, които ни четат като деца; цялостните ни духовни ценности и нагласи към хората, света и живота. И ако видимото може да се промени сравнително бързо, невидимото е устойчиво за десетилетия, дори за векове.
--------------------------------------
(1) Brown, D. (1991), Human Universals, New York: McGraw Hill, p.130, quoted by Minkov, M. (2007), What Makes Us Different and Similar, Klasika i stil, Sofia, p.12
(2) Schmidt, P.L. (2010), In search of intercultural communication, 2nd edition, Wienna, Meridian World Press, p.21-22
Най-лесно е да дефинираме културата според това, което възприемаме на пръв поглед. Култура е как се обличаме, как жестикулираме, как приготвяме храната си и как се любим, какво вярваме, че е правилно и неправилно поведение, как устройваме домовете си, как избираме професиите си, как си почиваме, как, къде и колко често се събираме с роднините си, как отиваме на интервю за работа, как разговаряме с началниците и подчинените си, как проектираме животите си.
Култура е да си връзваме мартеници, да чукаме на дърво, да се целуваме и да се държим за ръка, да търсим помощ от врачки, да раздаваме храна в памет на покойник. Но културата не е само действия и очевидност - тя е и (често скритите) убеждения, които стоят зад тях.
Предпочитам да боравя с едно общо определение, което успява да покрие всичко, дадено от Д. Браун - антрополог от Университета на Калифорния - Санта Барбара:
Културата като айсберг?Култура - образци за правене и мислене, които са преминали в и между поколенията чрез учене. (1)
Интеркултуристът Patrick L. Schmidt сравнява културата с айсберг. Когато прочетох книгата му "In search of intercultural communication", се убедих, че сравнението е подходящо. По-голямата част от айсберга е под водата. Над повърхността виждаме... повърхностни неща: храна, ритуали, дрехи, вестници, маниери и жестове, паметници и забележителности. Под повърхността остават повече и по-важни феномени: философията, историята, религиозността, патриотизмът на нацията; комуникативният стил, стиловете за вземане на решения и за решаване на проблеми; значението на приятелските връзки, ролята на социалния статус, принципите на отглеждане и възпитаване на деца; отношението към секса и интимните връзки; хигиена и чистота; управлението на времето и поддържането на публичните пространства. (2)
Очевидно културата има две лица - материално и нематериално. Материалното са артефактите - вещите и видимите елементи на всекидневния живот, като вратовръзка, писалка, книга, бизнес сграда, тон колона, мимика, жест и т.н. Нематериалното се открива в съдържанията на книгите и песните, теориите и идеите, които те носят; приказките, които ни четат като деца; цялостните ни духовни ценности и нагласи към хората, света и живота. И ако видимото може да се промени сравнително бързо, невидимото е устойчиво за десетилетия, дори за векове.
--------------------------------------
(1) Brown, D. (1991), Human Universals, New York: McGraw Hill, p.130, quoted by Minkov, M. (2007), What Makes Us Different and Similar, Klasika i stil, Sofia, p.12
(2) Schmidt, P.L. (2010), In search of intercultural communication, 2nd edition, Wienna, Meridian World Press, p.21-22
Няма коментари:
Публикуване на коментар