Georgi Stankov

сряда, 5 януари 2011 г.

Културен шок

от: Georgi Stankov

Какво е "културен шок"?
Това е състоянието, в което човек може да изпадне, когато се сблъска с нова и чужда култура. Тогава той може да се почувства объркан и дезориентиран. Самият термин е създаден през 1955г. от антрополога Klavero Oberg. (1)

Културният шок има четири фази: 

1. Меден месец. 
През първите седмици много неща могат да изглеждат прекрасни. Човек е изпълнен от еуфория, възхищава се на храната, на пространствата, на архитектурата, интересни са му навиците на хората наоколо, интересно му е темпото на живота, вълнува се. Въобще, това е период на множество наблюдения и открития. 

2. Фаза на ужас. 
След известно време (най-често, но не задължително - 3 месеца), човек започва да осъзнава по-ясно различията между своята култура и новата, но чужда култура, а това може да породи безпокойство. На мястото на радостното вълнение може да дойдат недоволство, съжаление и фрустрация. Това, което отначало е изглеждало ново и вълнуващо предизвикателство, може да се превърне в гневно отхвърляне на новото. Вероятно най-голямият проблем е в комуникацията: в един момент на човек му става неприятно, че всекидневно среща и общува с хора, които не са му близки. Възможно е да почувства самота. Липсва му "родното." В някои случаи има и езикова бариера, а това допълнително утежнява ситуацията. Спомням си как  няколко американски туристи в края на 90-те години на 20в, незнайно как попаднали в София, се втурнаха вкупом към открития наскоро първи McDonald's на площад "Славейков". Споделихме това наблюдение с преподавателката си по психология на рекламата, а тя каза: "Колеги, на вас, които сте от провинцията, понякога не ви ли се прияжда гозбата на мама? Ами и за американците е така, след като са обиколили половин Европа, им се е прияло нещо родно!" Права е била! 

3. Фаза на приспособяване и хумор. 
След известно време (6-12 месеца, всичко е индивидуално), човекът, попаднал в нова културна среда, вече е по-опитен и по-гъвкав. Свикнал е с обстановката, изградил си е нови навици, вероятно си е създал повече контакти с други хора (колеги на работа, съседи в квартала), познава по-добре условията, правилата, обичаите на местните хора и е започнал да се пригажда към тях. Много помага това, че човек вече знае какво да очаква и има поведенческия репертоар да реагира адекватно на различни ситуации в приемащата култура. 

4. Фаза на овладяване. 
На този етап, след поне година или две престой в друга култура, новодошлият чужденец започва да се чувства в свои води. Усъвършенствал е не само речника си, но и е обогатил усета си за нюансите на езика. Подобрил е комуникативните и мисловните си умения до степен да може пълноценно да участва в живота на фирмата, квартала, на общността, на която е станал член. Затова тази фаза може да се нарее още "фаза на бикултуризъм" - човек е компетентен и в културата си на произход, и в приемната си култура.


Ето какво мисли по въпроса за това да си на чуждо място г-н Гордън Съмнър:


------------------------
(1) Schmidt, P.L. (2010), In search of intercultural communication, 2nd edition, Wienna, Meridian World Press, p.94-97

Няма коментари:

Публикуване на коментар