Култура или култури?

от: Georgi Stankov

Има ябълки и ябълки...

Срещайки се с хора, които имат различен културен произход и традиции, се запитах: "Всъщност културата една-единствена ли е?" Постепенно изградих убеждението си, че не е единствена.  Д.Браун е прав, че културата е набор от образци за правене и мислене, но трябва да се съгласим също, че няма универсални образци, присъщи на всички общества и народи. Няма култура, а има култури.

Ето илюстрация на разнообразието на културите: в съседна Румъния употребяват много сметана - в супите, в мамалигата, като допълнение към други ястия. Ние правим качамак, но мамалигата - тяхното съответствие на качамака - има друг вкус. Друг пример: за румънците е нормално да целуват роднините и приятелите си при всяка среща, и го правят много по-често, отколкото българите. Интересно е, че на ниво "перцепции на културата" се наблюдават и сходни обичаи - българската мартеница и румънската марцъшор.

За какво говори това? Различните нации имат различни култури, които изразяват различни принципи, тенденции и отношения в техните народопсихологии. Когато взаимодействаме с хора от други нации, е добре да се замисляме взаимно интерпретираме действията си.

Класически пример за отчитане на националните особености са четирите евангелия от Новия завет. Твърди се, че те са адресирани до четири различни групи от вярващи християни. Благовестието е едно, но още преди близо две хиляди години първите благовестители са осъзнали необходимостта да го представят по разбираем начин за всяка от своите "таргет групи".