А субкултурите?

от: Georgi Stankov

Субкултурите са малки движения встрани от мейнстрима, от масовата културна мода на времето. Известни примери за субкултури през последните шейсет години са битниците, хипитата, пънкарите, скинарите, ему... Колкото повече се развива постиндустриалното общество, толкова повече субкултури се появяват. Алвин Тофлър пише в "Шок от бъдещето":

Днес съкрушителните удари на свръхиндустриалната революция буквално раздробяват обществото. Ние множим тези социални ниши, племена и миникултове в нашата среда почти тъй бързо, както множим предлаганите варанти автомобили. Същите дестандартизиращи сили, които са причината да се увеличава индустриалният избор на материални продукти и културни стоки, дестандартизират и социалните ни структури. Това е причината, поради която се появяват сякаш мигновено нови субкултури, подобни на хипитата. В действителност ние сега преживяваме един "взрив на субкутури". (1)

Тофлър е писал този текст през 1970г. за случващото се в Америка, но същият процес се е развивал и в Европа. През последните двадесет години субкултурната вълна връхлетя и България. (Първите изявени неформални младежки субкултури в България са парахипитата от 70-те, създали феномена Джулая, и метълистите през 80-те години на XXв.)

Но след като има толкова много субкултури, защо говорим за национални култури? Нали хипито от Америка и хипито от България споделят общи ценности и начин на живот? Отговорът е, че субкултурите са краткотрайни, постоянно се видоизменят и не са установени в едно непроменимо състояние. Ако една субкултура съществува от 10 - 20 - 30 години, това според мен не стига, за да проникне "до мозъка на костите" на своите членове и да  изгради коренно  отличаващ се образец на ценности и поведение. Дори когато българско и американско хипи декларират еднакви ценности (например мир и любов между хората), но са израснали в различни общества, можем да допуснем, че се различават по определени критерии. Различни са в близостта си с непознати или слабо познати,  в разбирането за семеен модел, в готовността да направят компромис в името на общността, в степента на загриженост, които проявяват в отношенията си с другите, по стремежа за постигане на удоволствие, по начина, по който са способни да видят житейския си проект...

--------------------------

(1) Тофлър, А., Шок от бъдещето, Народна култура, С., 1992, с.193.

Култура или култури?

от: Georgi Stankov

Има ябълки и ябълки...

Срещайки се с хора, които имат различен културен произход и традиции, се запитах: "Всъщност културата една-единствена ли е?" Постепенно изградих убеждението си, че не е единствена.  Д.Браун е прав, че културата е набор от образци за правене и мислене, но трябва да се съгласим също, че няма универсални образци, присъщи на всички общества и народи. Няма култура, а има култури.

Ето илюстрация на разнообразието на културите: в съседна Румъния употребяват много сметана - в супите, в мамалигата, като допълнение към други ястия. Ние правим качамак, но мамалигата - тяхното съответствие на качамака - има друг вкус. Друг пример: за румънците е нормално да целуват роднините и приятелите си при всяка среща, и го правят много по-често, отколкото българите. Интересно е, че на ниво "перцепции на културата" се наблюдават и сходни обичаи - българската мартеница и румънската марцъшор.

За какво говори това? Различните нации имат различни култури, които изразяват различни принципи, тенденции и отношения в техните народопсихологии. Когато взаимодействаме с хора от други нации, е добре да се замисляме взаимно интерпретираме действията си.

Класически пример за отчитане на националните особености са четирите евангелия от Новия завет. Твърди се, че те са адресирани до четири различни групи от вярващи християни. Благовестието е едно, но още преди близо две хиляди години първите благовестители са осъзнали необходимостта да го представят по разбираем начин за всяка от своите "таргет групи".

Какво е културата?

от: Georgi Stankov

Културата е всичко около нас и между нас, което не е причинено от природата. Културата е набор от „инструменти”, които са ни оформили по такъв начин, че да сме част от обществото.

Най-лесно е да дефинираме културата според това, което възприемаме на пръв поглед. Култура е как се обличаме, как жестикулираме, как приготвяме храната си и как се любим, какво вярваме, че е правилно и неправилно поведение, как устройваме домовете си, как избираме професиите си, как си почиваме, как, къде и колко често се събираме с роднините си, как отиваме на интервю за работа, как разговаряме с началниците и подчинените си, как проектираме животите си.

Култура е да си връзваме мартеници, да чукаме на дърво, да се целуваме и да се държим за ръка, да търсим помощ от врачки, да раздаваме храна в памет на покойник. Но културата не е само действия и очевидност - тя е и (често скритите) убеждения, които стоят зад тях.

Предпочитам да боравя с едно общо определение, което успява да покрие всичко, дадено от Д. Браун -  антрополог от Университета на Калифорния - Санта Барбара:

Култура - образци за правене и мислене, които са преминали в и между поколенията чрез учене. (1)

Културата като айсберг? 

Интеркултуристът Patrick L. Schmidt сравнява културата с айсберг. Когато прочетох книгата му "In search of intercultural communication", се убедих, че сравнението е подходящо. По-голямата част от айсберга е под водата. Над повърхността виждаме... повърхностни неща: храна, ритуали, дрехи, вестници, маниери и жестове, паметници и забележителности. Под повърхността остават повече и по-важни феномени: философията, историята, религиозността, патриотизмът на нацията; комуникативният стил, стиловете за вземане на решения и за решаване на проблеми; значението на приятелските връзки, ролята на социалния статус, принципите на отглеждане и възпитаване на деца; отношението към секса и интимните връзки; хигиена и чистота; управлението на времето и поддържането на публичните пространства. (2)

Очевидно културата има две лица - материално и нематериално. Материалното са артефактите  - вещите и видимите елементи на всекидневния живот, като вратовръзка, писалка, книга, бизнес сграда, тон колона, мимика, жест и т.н. Нематериалното се открива в съдържанията на книгите и песните, теориите и идеите, които те носят; приказките, които ни четат като деца; цялостните ни духовни ценности и нагласи към хората, света и живота. И ако видимото може да се промени сравнително бързо, невидимото е устойчиво за десетилетия, дори за векове.

--------------------------------------
(1) Brown, D. (1991), Human Universals, New York: McGraw Hill, p.130, quoted by Minkov, M. (2007), What Makes Us Different and Similar, Klasika i stil, Sofia, p.12
(2) Schmidt, P.L. (2010), In search of intercultural communication, 2nd edition, Wienna, Meridian World Press, p.21-22