За един бургер повече: Очобо и маркетингът, съобразен с културата

Японка в традиционно облекло;
рисунка върху коприна.

Забележка: статията излиза като огледална публикация и в блога Разговор за психологията.

Представете си общество с вековни традиции, здраво вкоренени в начина на мислене и на живот на хората. Представете си още, че отвън идват нови представи за света и живота, за това кое е приемливо и кое - не. Срещата на модерността с традиционните културни практики може да стане въпрос с повишена трудност.

Но понякога се намира решение, което омиротворява традиционното и модерното. Така се случи в Япония и случаят очобо. Какво е очобо ли? Това е идеята за малката, деликатно оформена уста на японската жена. 

Каква беше дилемата в очобо?

Знаете, че японската естетика цени изящните малки градини, малките дървета - бонсаи, малките женски стъпала... оказва се, че това се отнася и за устите на дамите. За японците малката затворена уста е красива, а голямата и широко отворена уста - грозна. 

Това обяснява защо начинът на хранене на японците, и особено на японските жени, е съчетание от смирение, сдържаност, скромност и... малко отваряне на устата.

Tази естетическа нагласа е допринесла за формирането на уникална култура на хранене в Япония, но в 21 век се сблъска с неочаквано предизвикателство: американските фаст фууд шампиони - бургерите. Те са част от излез-и-хапни-навън-с-приятели-културата за Запада. И ето дилемата: как японката да изяде голям бургер? Трябва широко да отвори уста, за да го захапе. Социалният етикет казва, че е крайно нежелателно да го направи публично. Желание, забрана, срам, негодувание... Тогава?

Решението.

През 2013г. веригата ресторанти Freshness Burger излезе с Освобождение на жените от магията на "очобо": маркетингова стратегия, която се съобразява с културните норми, а не се конфронтира с тях. Freshness Burger започнаха да продават бургерите със специални хартиени опаковки, които скриват лицата на дамите, когато ядат от храната. 

Резултатът: за един месец продажбите на класически бургери на жени се увеличиха с 213%.

Изводът. 

Понякога въпросът кой ще победи във войната между традициите и модерността е погрешен.
Двете алтернативи са съвместими. Ин и ян, криза и възможност, сит вълк и цяло агне.
Изтокът умее да интегрира противоположностите.
А маркетингът трябва да е съобразен с културата.
Това значи да сме реативни в контекста.
Добре е да помним тази перспектива.

Мистър Бейзбол и японският етикет

Американският филм "Мистър Бейзбол" не е от шедьоврите на световното кино. Така че, ако не сте го гледали, никой няма да ви каже, че сте пропуснали много. Но филмът заслужава да го споменем в този блог.

Главният герой Джак Елиът е нахакан янки и бейзболна полузвезда. Въпреки, че в си кариерата си има няколко проблясъка, той е посредствен играч. Идва моментът, в който никой в САЩ не се интересува от услугите му. Джак приема единствената оферта - да играе в Страната на изгряващото слънце. Там, където ще бъде Звезда. Какво се случва там, можете да познаете сами. Културен шок, адаптация, любов, хепиенд.

Класически сценарий, в който за щастие има няколко смешни сцени за срещата (добре де, сблъсъка) на американската и японската култура. Ето една от тях::

И така, традиционно японците носят кимоно, а американците дънки; японците пият саке, американците - уиски; японците ядат с клечки, американците - с вилица; японците са тихи, американците - шумни; японците от всичко правят изкуство, американците от всичко правят бизнес. Но това са очевидните различия на повърхността.

Ето по-дълбоките културни различия между японци и американци:

21 май - Световен ден на културното многообразие

източник: Анна София.

ООН е обявила 21 май за Световен ден на културното многообразие за диалог и развитие (World Day for Cultural Diversity for Dialogue and Development). В този ден апелирам да уважаваме различията и да опитаме живеем в хармония и взаимно приемане.

Важно е да отбележа, че Обединените нации приеха този ден в края на 2001 година като реакция на терористичните атаки на 11 септември срещу САЩ.

Не че е особен принос, но смятам да отбележа деня с обяд с китайска храна. Ще я купя от малката китайска готварница на пазара в Хасково, където готви истински китаец, женен за българка.  А френската пекарна на Ив, с чудните кроасани с бадемов крем? Вероятно ще я посетя утре.

Наръчник за междукултурен диалог

от: Georgi Stankov

Попаднах на един хубав наръчник за междукултурния диалог. Официално се нарича Toolkit On Intercultural Dialogue.

Open publication - Free publishing - More culture

Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта  и свободата на избора са основополагащи обществени принципи.

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: 

Тренинг за релокация на български студенти в чужбина

от: Georgi Stankov

На 28 август 2011г. в Хасково се случи нещо, за което мечтаех (и работих) няколко месеца: за първи път проведох уъркшопа "Как да се адаптираме към нова култура?". 

В блога си "Разговор за психологията" написах кратка статия за това.

Уоркшопът на Рик Фърно: Cross Cultural Communication and Awareness

Накратко ще разкажа за престоя си в Хелзингьор, откъдето се върнах преди два дни. Това е чудесен датски град, увековечен от Шекпир като Елсинор - градът на Хамлет. Участвах в Глобалната седмица (Global Week) на International People's College (IPC). IPC e училище за неформално образование за възрастни, един от стълбовете на идеята за учене през целия живот. 

Рик Фърно, антихофстедианец.

Какво е Глобалната седмица? В рамките на седмица бивши студенти на IPC се връщат в колежа, за да водят уникални работилници. Водещите са хора с перфектна професионална репутация и CV. Сред тях има университетски преподаватели, фрийлансъри, хора от неправителствения сектор.

Един от най-ценните моменти на Global Week беше възможността да общувам с Рик Фърно (Rick Furno) и да се уча от него. Рик е американски антрополог и експерт по кроскултурна комуникация. Работи като съветник за посолството на САЩ в Лондон. Както сам казваше хем на шега, хем наистина, работата му е да напътства дипломатите: "Прави това, не прави онова!" 

Работилницата на Рик на Global Week  се казваше Cross Cultural Communication and Awareness (Междукултурна комуникация и осъзнатост). Не съм съвсем сигурен дали awareness трябва да се преведе като осъзнатост, информираност, или осведоменост, но си мисля, че е първото. Майсторството не е само да знаем, а да осъзнаем процесите на общуване. 

Част от IPC. Тук са две от най-сакралните 
места на кампуса -кухнята и трапезарията, 
където свещенодейства готвачът Ахман.

Като антрополог по образование, Рик обича да натъртва, че изследва общества, а не култури като Хофстеде. Рик не е фен на Хофстеде. Меко казано. Всъщност изрази отношението си към теорията на холандеца с един цветист израз, започващ с bull и завършващ със shit. Основните критики на Рик към теорията за измеренията на културата са известни отдавна.

Например, че културите не са толкова статични, колкото Хофстеде твърди. Или че Хофстеде слага всички членове на една култура под общ знаменател, без да се интересува от признаци като образование, класа, семейна среда и т.н. Или че отдава твърде голямо значение на корелацията икономически растеж - характеристики на културата. Че тотално загърбва личностните характеристики на отделните индивиди. И че не гледа на културите като на системи, както правят антрополози като Рик. А, да, и методологията му също била bullshit :)

Всички участици в Глобалната седмица на IPC. Хора от Европа, Северна Америка, Азия и Африка, споделящи богатството и пъстротата на междукултурното общуване.

Дискусия върху "Защо сме различни"

от: Georgi Stankov

Попаднах на една хубава статия от Лидия Стайкова за второто издание на "Защо сме различни" от Михаил Минков.

Още по-хубаво е, че в коментарите под статията се е случила дискусия, каквато рядко може да се срещне в социалните медии. В нея вещо се изявяват самият Михаил Минков, авторът на "Защо толкова малко успяваме" Юлиян Генов и блогърът Лидия Стайкова, предизвикала дискусията със своята статия, към която давам връзка.

Статията и дискусията към нея датират от март 2007г. Ето как благодарение на Google архивите проговарят :)

Cultures and Organizations: Software for the Mind

от: Georgi Stankov

Велика книга като тази трябва да бъде настолно четиво за всеки, който се интересува от междукултурните различия, народопсихологията, организационната култура или от междучовешките отнишения въобще. Cultures and Organizations: Software for the Mind е шедьовър, пълен с убедителни примери и забележителни анализи.  

 Авторите са трима: законодателят в областта на междукултурните различия Хеерт Хофстеде, неговият син Херт Ян Хофстеде и българският им съмишленик Михаил Минков. Вече съм споменавал, че Минков е единственото име, което Бълария може да излъчи в тази толкова интересна изследователска област. Единствено име, но с каква тежест, щом въздесъщният Хофстеде го е поканил за съавтор на третото, основно преработено издание на книгата. 

Изследването представя шестте културни дименсии според модела на Хофстеде, една от които е добавена от българина Минков.

Михаил Минков аи сътрудничи с двамата Хофстеде, като има принос в главите 2, 4 и 7, а глава 8 е изцяло написана от него. Хофстеде-син участва в писането на глава 1 и пише изцяло глава 12. Всеки от тримата съавтори има възможността да коментира текстовете на колегите си и да прави предложения за промяна или допълнение. Последната дума върху цялостния текст има Хеерт Хофстеде.

Любезният Google Books предлага чудесна възможност на желаещите до прочетат малко от книгата:

Купих си Cultures and Organizations: Software for the Mind от електронната книжарница The Book Depository с отстъпка от коричната цена и с безплатна доставка. (След като прочетете книгата, може би ще разберете защо споменавам това).

---------------------
Забележка: на български е издадено второто издание на книгата "Култури и организации" (издателска къща "Класика и стил") .

Обучение в междукултурни умения

Започнах да предавам наученото в Англия. 

На 19 май беше първото обучение за малък екип от публичния сектор. Следвашите два месеца веднъж седмично ще се срещаме и ще работим заедно.   Като методология, обучението съчетава два елемента:

1. Основните теории за междукултурните различия, за измеренията на културите, за начините за справяне с различията и за постигане на успешна комуникация с "другите". 
2. Практичски упражнения - симулации с ролеви игри и дискусии по казуси в малки групи.

Изследване на културата

от: Georgi Stankov

"Изследване на културата" (с оригинално заглавие на английски Exploring Culture: exercises, stories and synthetic cultures, издадена у нас от "Класика и стил", 2003) от Хеерт Хофстеде, Херт Хофстеде (синът на Хеерт) и Пол Пидърсън е практическа книга с много примери, упражнения и симулации. 

Един от основните теоретични приноси на авторите е очертаването на т.нар. синтетични култури.

Накратко казано, синтетичните култури са екстремните примери за двата края на едно измерение. Да си представим едно измерение (например мъжественост - женственост) като линия с различни стойности. На единия край е "тотално мъжествена култура", а на другия "тотално женствена култура".

В книгата са представени десет синтетични култури. Пет двойки - по две за петте културни измерения  от модела на Хофстеде (по времето, когато е писана книгата, Хофстеде все още не е въвел шестата дименсия "задоволяване - сдържаност", предложена от българина Михаил Минков).

"Изследване на културата" е приятна, четивна, забавна и практична книга!

In search of intercultural understanding

от: Georgi Stankov

"In search of intercultural understanding" (Meridian World Press, 2010, 2nd edition)от Патрик Шмит е добрe направен обзор едновременно на теорията и на практиката на междукултурните различия и умения.

Тук кратко и разбираемо са представени приносите на Едуард Хол и Хеерт Хофстеде, обяснени са основни термини, предлагат се различни случаи за обсъждане, дават се препоръки за повишаване на междукултурната компетентност.

Книгата е отлично въведение в темата! 


Сайтът на автора: тук.

Бунтовете в Брадфорд: проблемното вписване на "различните" в друга култура

от: Georgi Stankov

Брадфорд е типичен британски работнически град. Не е атрактивен за туристите, няма кой знае какви изключителности забележителности. Но Брадфорд се прочу с безредиците от 2001г., които останаха в най-новата история на Великобритания като Bradford riots. Разбира се, граждански протести е имало и ще има, но този път се случи нещо необичайно за добрата стара Англия, тревожно и пораждащо много въпроси. 

Защото Брадфордските бунтове бяха дело на азиатската общност в града. В голямата си част бунтовниците са второ поколение имигранти, но явно не са напълно интегрирани в британското общщество. Повече от три десетилетия азиатците живеят и работят в града. Открай време те се заселват в отделни по-бедни работнически квартали и се движат в хора от своето обкръжение. Те носят различна култура, имат различни традиции и колкото и широко скроена и приемаща да е Англия, те сякаш не желаят да излязат от пашкула на родово-племенния си живот. Вината, естествено, не може да се търси само в тях. Факт е, че има британци с негативно отношение към имигрантите. Някои от местните бели жители се страхуват от прекомерната религиозност на преселниците - мюсюлмани. Други виждат в тях заплаха за обикновения английски работник, който остава без работа заради пришълеца, готов да работи за по-малко пари. Затова много членове на работническата класа, традиционно лява по характер, през последните години подкрепят популистки крайно десни организации като Британската национална партия, Националния фронт и други. 

Така или иначе, очевидно има достатъчно предпоставки бунтът да се случи. Поводът остава неясен. Известно е, че над 1000 британци с азиатски произход започават безредиците по време на планирана антирасистка демонстрация на 7 юли. Унищожени са стотици леки коли, опустошени са жилищни сгради, магазини, ресторанти и пъбове. На 8 срещу 9 юли малки групи от бели младежи отвръщат на удара и атакуват бизнеса и имуществото на азиатски предприемачи. В следващите дни продължават стълкновения между бели и азиатци.

Общата сума на причинените щети е 7 милиона паунда.

Впоследствие 200 души - безпрецедентно число за Обединеното кралство - са осъдени на общо 604 години затвор за бунт, насилие и безредици.

По времето на бунтовете азиатците са 25% от населението на града. 68 000 жители на Брадфорд произхождат от Пакистан,  12 500 - от Индия, 5 000 - от Бангладеш и 3 000 - от други азиатски страни.

Остават отворени въпроси. Какви са причините за неуспешната интеграция на азиатските емигранти? Как различните все пак могат да се впишат в различна култура? Ако една  космополитна, богата и толерантна страна като Великобритания не успява да се справи с културните различия, как България ще се справи с растящото неграмотно и неквалифицирано ромско малцинство?

What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data

от: Georgi Stankov

"What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data" (Класика и Стил, С., 2007) е най-серионият български теоретичен принос в междукултурните изследвания. Автор е Михаил Минков, последовател и сътрудник на Хеерт Хофстеде. За значението на Минков е достатъчно да отбележа, че последното трето преработено издание на Cultures and organizations: software of the mind от Хофстеде е написана в съавторство с него. Странно(?), че той е по-известен в чужбина. Обучителят ми Айдриън Пилбийм каза, че е слушал негова презентация.

Книгата е ценна. Минков не се задоволява да  само да цитира предишни изследвания, но също така ги тълкува, прави хипотези, търси нови взаимозависимости. 

Най-важното в този труд е предлагането на три нови измерения на културата: exclusionism - universalism, monumentalism - flexumility и undulgence - restraint. 

Изключване срещу универсализъм се интерпретира така: това е тенденцията как третираме хора, които са различни от нас, които не са част от нашата група. 

Изключването се характеризира от недоверие към хора, извън нашия семеен, родов, приятелски кръг. За близките си хора пазим доброто отношение, грижите, услугите, превилегиите. Нашенската дума "шуробаджанащина" не е в речника на междукултурните различия, но най-добре може да илюстрира за какво става въпрос. Общества, в които има изключване, са арабските, азиатските, латиноамериканските и източноевропейските. 

Универсализмът се отличава с разбирането, че всички хора са равни и следва да се отнасяме към тях по един и същ начин. Вероятно в основата на Американската мечта е залегнала и надеждата на емигранта, че Там наистина всичко зависи от собствените му усилия и качества. Универсалистки са културите в англоезичния свят и северозападна Европа .

Монументалност срещу скромност (последното е доста свободен превод; думата flexumility вероятно е съчетание на flexible и humility) се интерпретира така: това е доколко личната гордост и самоуважение са застъпени в дадена култура.   

Монументалността е типична за култури, които подкрепят проявата на гордост и демонстрацията на лично достойнство и ценят получаването на почести и публично уважение. В такива общества, както се казва, "заради едната чест убиват." Спомняме си албанската беса и сицилианската вендета. Такива са културите в арабския свят, западна Африка, северната част на Латинска Америка, части от Южна Азия, англоезичният свят. 


Скромността се среща в култури, които поощряват повече смирение, които смятат, че човек не трябва да се изтъква. "Скромността краси човека", казва българската поговорка. Такива са културите в Източна Азия, Източна Европа и някои части на Западна Европа. 

HR Cafe Bulgaria: Managing cultural differences

от: Georgi Stankov

HR Cafe Bulgaria е част от проекта HR Cafe, в който екипи от три европейски държави поддържат обща платформа за човешката страна на "човешките ресурси".

Една от инициативите на българския екип е поредицата интервюта под общото заглавиe Managing Cultural Differences. В тях бизнес хора, дошли в България от различни краища на света, представят междукултурния си опит и срещата си с особеностите на българската култура.

Част 1: 

Pamela Galisim - Ex-Aurubis

Част 2: 

Mark Gregory - Finance and Telecom Professional CEE Region

Част 3: 

Nick Saunders - CEO at Golden Pages Bulgaria

Част 4: 

Eyal Natan - Owner & CEO at NATNET BINO Communications Ltd

Програмата на курса

от: Georgi Stankov

От 14 до 18 март 2011г. бях в гр. Бат, Великобритания, за участие в курса Developing Intercultural Training Skills на LTS training and consulting.

Програмата на курса:

Ден 1: Въвеждане в крос-културното поле

• Представяне на курса и организаторите, представяне на основните цели на курса представяне нау частниците 
• Ролеви игри и симулации, анализ на преживяното 
• Какво е култура?
• Възприятия на другите култури и на техните ценности 
• Представяне на културни артефакти

Ден 2: Ключови културни дименсии; култура и комуникация

• Основни модели за културата и за измеренията на културата
• Неврбална комуникация - междукултурна комуникация 
• Култура и общуване - ролята на езика 
• Стилове на общуване 
• Влияние на културата върху социалните интеракции, срещи, презентации, преговори

Ден 3: Видове междукултурен тренинг и тренинг дейности 

• Какво разбираме под "междукултурен тренинг"?
• Видове междукултурен тренинг
• Дизайн на специфичен тренинг за преместване в друга културна среда (задача за самостоятелна работа)
• Материали и дейности за междукулурен тренинг 
• Подготовка на малки учебни сесии (задача за самостоятелна работа) 

Ден 4: Видове междукултурен тренинг и тренинг дейности 

• Дизайн на тренинг, съобразен с различните стилове на учене 
• Провеждане на междукултурен курс - фасилитация срещу тренинг 
• Дизайн на междукултурни курсове - подход стъпка по стъпка  
• Дизайн на междукултурен курс (задача за самостоятелна работа) 

Ден 5: Провеждане и оценяване на тренинг 

• Групови симулации и ролеви игри
• Методи и инструменти за оценяване на междукултурната компетентност 
• Оценяване на междукултурен тренинг - измерване на успеха от тренинга 
• Източници за публикувани тренинг материали 
•  Последващо професионално развитие 
• Преглед и обратна връзка

Участниците в курса

от: Georgi Stankov

Броят на участниците

Групата ни в курса Developing Intercultural Training Skills беше от 6 души. Обикновено това е минимумът, с който работим, сподели мистър Пилбийм, а аз си казвам наум, че за мен така е по-добре. От собствената си практика знам, че когато групата е прекалено голяма (15-20 души) остава малко време за дискусии и има хора, които не могат да се включат на пълни обороти.

От ляво на дясно: Джъстин, Кейт, Парам, Карин, Георги, Анна, Ейдриън

Кой кой е?

Justin Bangowa е холандец, с баща индонезиец и майка холандка. Джъстин е роден в Ниската земя, говори майчиния си език (но не и бащиния си) и никога не е бил в Индонезия. На сто процента е продукт на холандската култура и самият той се идентифицира като холандец. Учи intercultural communication в родината си, а в Бат е попаднал благодарение на Асистентските стажове на Грюндвиг.

Kate Byron е от Бристол, Великобританния, където е учила international development. Кейт от близо три години живее и работи в Дъблин за ирландска НПО, която изпраща доброволци на хуманитарни мисии в Африка. Кейт искаше да научи повече как да подготвя доброволците за срещата с различни култури, за да предотврати културния шок.

Paramsothy Thamotharampillai - Gobel (накратко Парам) е роден в Малайзия, в семейството на емигранти от Южна Индия. Учил е в Лондон, после е работил в няколко държави. От 16 години е в Германия, където работи за Мерцедес Бенц. Дойде на курса поради две причини: първо, искаше да разбере как по-успешно да общува с хората от местните представителства на компанията в Източна Европа и второ, искаше в бъдеще да започне собствен бизнес с междукултурни тренинги в Германия.

Karin Navermyr е от Швеция. Учила е староисландски език в университета, но ме омагьоса с това, че прекрасно говори руски език, който е учила като втори чужд език. Карин работи в една структура на местното министерство на образованието, където преподава шведски език на емигранти, които идват да живеят за постоянно в Швеция. Те са разнообразни по културен произход и затова на Карин й е нужно да адаптира материала и собствения си подход към спецификите на различните ученици. Финансирана е по програма "Грюндвиг" на ЕС.

Georgi Stankov, това съм аз, пробационен инспектор от България. Работя с осъдени на пробация, като се стремя да им осигуря адекватни дейности. Клиентите ми са с различна етническа и религиозна принадлежност и имат различни традиции и модели на поведение. На курса съм, за да започна да разбирам по-добре скритите мотиви на поведението им, да намеря успешни начини да общувам с тях и да им предлагам дейности, съобразени с техните особености. Финансиран съм по "Грюндвиг."

Anna Tarnowska - Waszak е университетски преподавател от Полша. Анна преподава полски език на чуждестранни студенти в Католическия университет в Люблин. Казва, че има желание да получи две неща  от курса: 1) повече теоретична информация на тема междукултурни различия, 2) да изпробва как теорията работи на практика. Като Карин и мен, Анна също е получила финансиране по програма "Грюндвиг."

Adrian Pilbeam е основател и главен обучител на LTS training and consulting. Завършил е английска литература в Оксфорд и години наред е работил като учител по английски език в европейски фирми и частни училища. През 1980г. създал фирмата и постепенно заел примамлива ниша от пазара на курсове за чужденци - обучение на хора от бизнеса. От 7 години развива междукултурните обучения, които се радват на голям успех. Настоящият курс е 34-ти поред! Преди 20 години Ейдриън решил да премести бизнеса си от Лондон в Бат. Тук е по-евтино, по-спокойно е, красиво е, усмихва се той. 

LTS training and consulting

от: Georgi Stankov

Когато кандидатствах за финансиране по програма Грюндвиг на ЕС, не знаех нищо за организаторите на курса в Бат. Kореспонденцията по електронна поща със собственика на фирмата - Айдриън Пилбийм - беше любезно делова. 

От сайта им взех малко повече информация, но едва след курса мога да изразя впечатления. Казвам го направо: това е страхотна фирма, с богат опит и отлично сработен екип!


Дейности 

LTS training and consulting е специализирана в две дейности: езикови курсове и междукултурни обучния.

• Езиковите курсове са в основата на фирмения бизнес от създаването на LTS training and consulting през 1980г. Таргет групата на курсовете са хора от бизнеса, с мениджърски функции, професионалисти, които имат потребност да подобрят езиковите си умения. Редовно се организират in-company езикови курсове по поръчка на големи корпоративни клиенти. 
• Междукултурните обучения са нова услуга, предлагана от 2004г. Обикновено те са в стил trainer training (т.е. обучение за обучители). Насочени са към специалисти, работещи с хора с различен етнически и културен произход, които желаят да подобрят уменията за справяне в културно разнородна среда.

Сред клиентите на фирмата са хора, работещи за големи компании като Air France, Volkswagen, Alcatel - Lucent, Mercedes Benz, Audi Akademie, The British Council в Рим и IBM. Често в курсовете участват представители на организации, заети с формалното и неформално образование за възрастни.


Екип 

Собственик (и двигател) на фирмата е Adrian Pilbeam. В екипа са Phillip O'Connor, Sara Helm, Rebecca Utteridge и Justin Bangowa. При необходимост се привличат и други преподаватели. Седалището на фирмата е в красивия град Bath, включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 

Четирите елемента на културата

от: Georgi Stankov

Според най-известния изследовател на междукултурните различия - холандският социален психолог Хеерт Хофстеде, - всички култури имат 4 основни елемента: Символи, Герои, Ритуали, Ценности. (1)

Хофстеде ги представя като четири концентрични кръга. 

Най-вътре, в сърцевината, са Ценностите. Това са най-дълбоките, най-устойчивите и предавани през поколенията вярвания и убеждения. 

Следват Ритуалите - колективни дейности, които са социално важни и чрез които можем да разетем ценностите на културата. Например: начините, по които хората се поздравяват, религиозните церемонии, честването на всъпването в зрялост... 

На трето място са Героите - тези живи или мъртви хора, притежаващи характеристики, които са считат за особено ценни в дадена култура, и които с поведението си служат за ролеви модели на членовете на тази култура. 

Последният, външният кръг е за Символите - думите, жестовете, образите и обектите, посредством които членовете на едно общество, на една културна среда, могат да се разбират. Символите са посленият елемент, защото най-лесно се променят.

В своите забележителни изследвания Хостеде открива, че различните култури имат различни ценнности, ритуали, герои и символи. А преходът от една култура към друга може да причини културен шок.

-------------------------------------------------------------
(1) Хофстеде, Х. (2001), Култури и организации: софтуер на ума, С., Класика и стил

Третото измерение: мъжественост срещу женственост

от: Georgi Stankov

Спомняте ли си спартанците, които оставяли "несъвършените" деца да умрат в пустушта. Каква трябва да е била тяхната култура?

Третото измерение на Хофстеде - мъжественост срещу женственост - засяга психологическия пол на културата. В повечето общества задълженията и социалните роли на членовете се разпределят според биологичния им пол. 

Приема се, че мъжете трябва да са настъпателни, състезателно настроени и устойчиви. За мъжете са важни предизвикателтвата, постиженията, високите доходи, признанието, кариерата и издигането в йерархията.  

За жените се смята, че трябва да са грижовни, подкрепящи, къщовници. За жените са важни добрите взаимоотношения, сътрудничеството, домът и сигурността. 

Хофстеде открива такова разделение не само между половете, но и между културите. Има култури, които поощряват повече "мъжките" характеристики. Хората се оценят според професионалния им статус или пртежаваните материални блага. Семействата в тези общества учат децата си на нападателност, конкурентност, и амбициозност. Пример: САЩ.

Има култури, които поощряват повече "женските" характеристики. Тук семействата при възпитанието на децата си залагат на солидарността, сътрудничеството, взаимната морална и материална подрепа. Пример: Скандинавските страни.