Наръчник за междукултурен диалог

от: Georgi Stankov

Попаднах на един хубав наръчник за междукултурния диалог. Официално се нарича Toolkit On Intercultural Dialogue.

Open publication - Free publishing - More culture

Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта  и свободата на избора са основополагащи обществени принципи.

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: 

Дискусия върху "Защо сме различни"

от: Georgi Stankov

Попаднах на една хубава статия от Лидия Стайкова за второто издание на "Защо сме различни" от Михаил Минков.

Още по-хубаво е, че в коментарите под статията се е случила дискусия, каквато рядко може да се срещне в социалните медии. В нея вещо се изявяват самият Михаил Минков, авторът на "Защо толкова малко успяваме" Юлиян Генов и блогърът Лидия Стайкова, предизвикала дискусията със своята статия, към която давам връзка.

Статията и дискусията към нея датират от март 2007г. Ето как благодарение на Google архивите проговарят :)

Cultures and Organizations: Software for the Mind

от: Georgi Stankov

Велика книга като тази трябва да бъде настолно четиво за всеки, който се интересува от междукултурните различия, народопсихологията, организационната култура или от междучовешките отнишения въобще. Cultures and Organizations: Software for the Mind е шедьовър, пълен с убедителни примери и забележителни анализи.  

 Авторите са трима: законодателят в областта на междукултурните различия Хеерт Хофстеде, неговият син Херт Ян Хофстеде и българският им съмишленик Михаил Минков. Вече съм споменавал, че Минков е единственото име, което Бълария може да излъчи в тази толкова интересна изследователска област. Единствено име, но с каква тежест, щом въздесъщният Хофстеде го е поканил за съавтор на третото, основно преработено издание на книгата. 

Изследването представя шестте културни дименсии според модела на Хофстеде, една от които е добавена от българина Минков.

Михаил Минков аи сътрудничи с двамата Хофстеде, като има принос в главите 2, 4 и 7, а глава 8 е изцяло написана от него. Хофстеде-син участва в писането на глава 1 и пише изцяло глава 12. Всеки от тримата съавтори има възможността да коментира текстовете на колегите си и да прави предложения за промяна или допълнение. Последната дума върху цялостния текст има Хеерт Хофстеде.

Любезният Google Books предлага чудесна възможност на желаещите до прочетат малко от книгата:

Купих си Cultures and Organizations: Software for the Mind от електронната книжарница The Book Depository с отстъпка от коричната цена и с безплатна доставка. (След като прочетете книгата, може би ще разберете защо споменавам това).

---------------------
Забележка: на български е издадено второто издание на книгата "Култури и организации" (издателска къща "Класика и стил") .

Изследване на културата

от: Georgi Stankov

"Изследване на културата" (с оригинално заглавие на английски Exploring Culture: exercises, stories and synthetic cultures, издадена у нас от "Класика и стил", 2003) от Хеерт Хофстеде, Херт Хофстеде (синът на Хеерт) и Пол Пидърсън е практическа книга с много примери, упражнения и симулации. 

Един от основните теоретични приноси на авторите е очертаването на т.нар. синтетични култури.

Накратко казано, синтетичните култури са екстремните примери за двата края на едно измерение. Да си представим едно измерение (например мъжественост - женственост) като линия с различни стойности. На единия край е "тотално мъжествена култура", а на другия "тотално женствена култура".

В книгата са представени десет синтетични култури. Пет двойки - по две за петте културни измерения  от модела на Хофстеде (по времето, когато е писана книгата, Хофстеде все още не е въвел шестата дименсия "задоволяване - сдържаност", предложена от българина Михаил Минков).

"Изследване на културата" е приятна, четивна, забавна и практична книга!

In search of intercultural understanding

от: Georgi Stankov

"In search of intercultural understanding" (Meridian World Press, 2010, 2nd edition)от Патрик Шмит е добрe направен обзор едновременно на теорията и на практиката на междукултурните различия и умения.

Тук кратко и разбираемо са представени приносите на Едуард Хол и Хеерт Хофстеде, обяснени са основни термини, предлагат се различни случаи за обсъждане, дават се препоръки за повишаване на междукултурната компетентност.

Книгата е отлично въведение в темата! 


Сайтът на автора: тук.

What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data

от: Georgi Stankov

"What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data" (Класика и Стил, С., 2007) е най-серионият български теоретичен принос в междукултурните изследвания. Автор е Михаил Минков, последовател и сътрудник на Хеерт Хофстеде. За значението на Минков е достатъчно да отбележа, че последното трето преработено издание на Cultures and organizations: software of the mind от Хофстеде е написана в съавторство с него. Странно(?), че той е по-известен в чужбина. Обучителят ми Айдриън Пилбийм каза, че е слушал негова презентация.

Книгата е ценна. Минков не се задоволява да  само да цитира предишни изследвания, но също така ги тълкува, прави хипотези, търси нови взаимозависимости. 

Най-важното в този труд е предлагането на три нови измерения на културата: exclusionism - universalism, monumentalism - flexumility и undulgence - restraint. 

Изключване срещу универсализъм се интерпретира така: това е тенденцията как третираме хора, които са различни от нас, които не са част от нашата група. 

Изключването се характеризира от недоверие към хора, извън нашия семеен, родов, приятелски кръг. За близките си хора пазим доброто отношение, грижите, услугите, превилегиите. Нашенската дума "шуробаджанащина" не е в речника на междукултурните различия, но най-добре може да илюстрира за какво става въпрос. Общества, в които има изключване, са арабските, азиатските, латиноамериканските и източноевропейските. 

Универсализмът се отличава с разбирането, че всички хора са равни и следва да се отнасяме към тях по един и същ начин. Вероятно в основата на Американската мечта е залегнала и надеждата на емигранта, че Там наистина всичко зависи от собствените му усилия и качества. Универсалистки са културите в англоезичния свят и северозападна Европа .

Монументалност срещу скромност (последното е доста свободен превод; думата flexumility вероятно е съчетание на flexible и humility) се интерпретира така: това е доколко личната гордост и самоуважение са застъпени в дадена култура.   

Монументалността е типична за култури, които подкрепят проявата на гордост и демонстрацията на лично достойнство и ценят получаването на почести и публично уважение. В такива общества, както се казва, "заради едната чест убиват." Спомняме си албанската беса и сицилианската вендета. Такива са културите в арабския свят, западна Африка, северната част на Латинска Америка, части от Южна Азия, англоезичният свят. 


Скромността се среща в култури, които поощряват повече смирение, които смятат, че човек не трябва да се изтъква. "Скромността краси човека", казва българската поговорка. Такива са културите в Източна Азия, Източна Европа и някои части на Западна Европа.