Мистър Бейзбол и японският етикет

Американският филм "Мистър Бейзбол" не е от шедьоврите на световното кино. Така че, ако не сте го гледали, никой няма да ви каже, че сте пропуснали много. Но филмът заслужава да го споменем в този блог.

Главният герой Джак Елиът е нахакан янки и бейзболна полузвезда. Въпреки, че в си кариерата си има няколко проблясъка, той е посредствен играч. Идва моментът, в който никой в САЩ не се интересува от услугите му. Джак приема единствената оферта - да играе в Страната на изгряващото слънце. Там, където ще бъде Звезда. Какво се случва там, можете да познаете сами. Културен шок, адаптация, любов, хепиенд.

Класически сценарий, в който за щастие има няколко смешни сцени за срещата (добре де, сблъсъка) на американската и японската култура. Ето една от тях::

И така, традиционно японците носят кимоно, а американците дънки; японците пият саке, американците - уиски; японците ядат с клечки, американците - с вилица; японците са тихи, американците - шумни; японците от всичко правят изкуство, американците от всичко правят бизнес. Но това са очевидните различия на повърхността.

Ето по-дълбоките културни различия между японци и американци:

• Aмериканската култура е индивидуалистична, японската - колективистична. 
• Американската култура е с ниска властова дистанция, а японската - с висока. 
• Американската култура е с краткосрочна ориентация във времето, японската - с дългосрочна. 
• Американската култура е мъжествена, японската е женствена. 
• Американската култура подкрепя риска, японската подкрепя избягването на риска. 
• Американската култура учи да задоволяваме желанията си, а японската - да се въздържаме.

------------------------------------- 

Този пост излиза като огледална публикация едновременно тук и в блога Разговор за психологията.