Georgi Stankov

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Второто измерение: индивидуализъм срещу колективизъм

от: Georgi Stankov

Хофстеде твърди, че едно от измеренията на културата е по скалата индивидуализъм - колективизъм. Какво значат тези две понятия? Какво значи колективистична култура и какво - индивидуалистична?
Да разгледаме един случай: циганите. Те се самоназовават рома (хора) а всички останали народи наричат гадже. Знаем, че обикновено, когато са били пътуващ народ, а дори и днес, когато почти всички са уседнали, те са живеели изолирано от другите. От една страна, заради собствената им самоизолация, която е имала ролята на защитен механизъм, от друга страна - поради предпазливостта и недоверието от страна на уседналите народности, с които циганите са влизали в досег. Общуването между рома и гадже  се случвало единствено в сферата на услугите и на (често пъти) натуралната размяна на стоки. Ковачи, калайджии, майстори на кошници, гледачи на ръка... 
Колективистични са културите, които поставят груповия интерес над интереса на отделната личност. Повечето култури днес са колективистични. Мнозинството от населението на планетата живее в колективистични общества.

Идентичността на личността се определя от групата. Принадлежността към колектива - семейство, род, село, племе - е главният източник на личностното самовъзприемане и самоопределение. Човек е длъжен да бъде верен на своята група, да следва нейните правила. Най-лошото, което може да направи, е да наруши правилата.

В замяна групата предлага закрила, подкрепа и грижа за своите членове. По-ограничените лични права се компенсират от по-голяма взаимопомощ. Строгите вътрешногрупови норми отнемат свободата човек сам да преценява, но му дават бърз, лесен и надежден от гледна точка на общността ориентир за добро и зло, за правилно и неправилно. В тези култури, обаче, може да се придържат към вътрешните правила, но са доста небрежни по-отношение на спазването на законите или прилагането им по еднакъв начин за всички.

Друг отличителен белег на колективистичните култури е тяхната склонност към изключване, отхвърляне на външните. Отношението към хората се формира въз основа на това дали са "свои" или "чужди." Ако член на колективистично общество стане мениджър е по-вероятно да лобира за това негов близък да заеме дадена позиция, дори да има по-компетентни кандидати. Може би това обяснява донякъде защо България (едно подчертано колективистично общество) през последните години получи доста критики за корупция и наспазване на поетите ангажименти към европейските партньори.

Примери за колективистични култури: Източна Европа, Латинска Америка, Близкият Изток, Средна Азия, Източна Азия, Индия, Африка.

Индивидуалистични са културите, които приемат, че индивидуалният интерес стои над груповия. Какво мисля Аз, какво искам да правя Аз, е по-важно от това какво искат другите и какво те ми казват да правя. Индивидуалистичните култури са значително по-малко.
Втори случай: американците. Една от националните им икони е самотният каубой на кон, който преодолява трудни предизвикателства, за да постигне своята Американска мечта: да спечели своето парче земя, свобода и/или жена. Жаждата за успех, стремежът към победата, оцеляването в негостоприемен външен свят са основните двигатели на поведението на човека от индивидуалистично общество. Дори днес в САЩ здравното и пенсионното осигуряване не са задължителни. Човек се осигурява, ако желае. Смята се, че никой не е длъжен да го издържа, щом той сам не е решил да се погрижи за себе си.
Исторически индивидуалистичните култури са се появили значително по-късно от колективистичните. Освен това са значително по-малко. В тях хората живеят в по-малки семейства (обикновено само нуклеарно семейство) и са по-независими от големия род. Личността има свободата да се изявява както намери за добре, поощряват се различието и самостоятелното правене на избори още от детска възраст. Идентичността се формира от Аз-а, а не от принадлежността към другите. Самоактуализацията е ценност.

За разлика от колективистичните общества, индивидуалистичните култури много по-малко делят хората на "свои" и "чужди". Когато има конкурс за работа, например, по-вероятно е да се назначи по-компетентният и квалифициран кандидат, а не кандидатът с "връзки." Това е така, може би, защото тук Законът е закон и е създаден, за да се спазва, а не да съществува на думи.

Примери за индивидуалистични култури: англоговорящият свят (Северна Америка, Великобритания, Австралия), Западна Европа. Скандинавия е колективистична, доколкото залага на ценности като солидарност и взаимопомощ, но по отношение на личностното развитие и справедлив подбор при конкурси, е абсолютно индивидуалистична.

--------------------
Хеерт Хофстеде говори за колективизма и индивидуализма като културна дименсия:

Няма коментари:

Публикуване на коментар