Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта  и свободата на избора са основополагащи обществени принципи.

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: 

• исторически събития (редица политически решения на българските лидери още преди повече от 1000 години са били погрешни - например приемането на православието вместо католицизма ни е вкарало в орбитата на  Византия вместо на католическа Европа; османското владичество ни е лишило за дълго време от възможност да упражняваме свободен избор и сами да избираме културната и политическата си сиситема, а освен това ни е довело до състояние на придобита безпомощност; комунизмът като политическа и икономическа система окончателно е съсипал остатъците от някои ценни качества като предприемчивост и любознателност); 
• психологически фактори (ние сме преобладаващо интроверти с външен локус на контрол; прекалено колективистична култура сме, независимо от мита "българинът е индивидуалист" - в действителност по методиката на Хофстеде само 14% от нас са показали наистина индивидуалистична ориентация; имаме малка властово разстояние - тоест не сме свободни да възразяваме на по-висшите в йерархията и сме свикнали да виждаме неоснователни привилегии за едни, а за други - нищо...; освен това никак не обичаме риска и се страхуваме от бъдещето ). 

Две черти на това изследване го правят много ценно:

1. То е критично - авторът не само преразказва какво са казали "светила" като Хофстеде (защото това може да го направи почти всеки). Той издига собствена теория за българите и за да докаже тезата си, критично анализира в детайли българската култура. 
2. То е научно - за да разполага с емпирични данни, Генов е създал екип, вклюващ едни от най-добрите български психолози. Сред тях са мои преподаватели - Хайгануш Силгиджиян, Соня Карабельова и Енчо Герганов. Така авторът избягва уловката да пише как той си представя, че стоят нещата. Напротив, той се опира на реални експериментални данни, добити чрез стандартно психологическо изследване. 

Не приемам някои твърдения на Юлиян Генов, но книгата му е задължителна за всеки, който желае да изследва българската народопсихология и търси своя отговор на въпроса "Защо сме такива?"