Уоркшопът на Рик Фърно: Cross Cultural Communication and Awareness

Накратко ще разкажа за престоя си в Хелзингьор, откъдето се върнах преди два дни. Това е чудесен датски град, увековечен от Шекпир като Елсинор - градът на Хамлет. Участвах в Глобалната седмица (Global Week) на International People's College (IPC). IPC e училище за неформално образование за възрастни, един от стълбовете на идеята за учене през целия живот. 

Рик Фърно, антихофстедианец.

Какво е Глобалната седмица? В рамките на седмица бивши студенти на IPC се връщат в колежа, за да водят уникални работилници. Водещите са хора с перфектна професионална репутация и CV. Сред тях има университетски преподаватели, фрийлансъри, хора от неправителствения сектор.

Един от най-ценните моменти на Global Week беше възможността да общувам с Рик Фърно (Rick Furno) и да се уча от него. Рик е американски антрополог и експерт по кроскултурна комуникация. Работи като съветник за посолството на САЩ в Лондон. Както сам казваше хем на шега, хем наистина, работата му е да напътства дипломатите: "Прави това, не прави онова!" 

Работилницата на Рик на Global Week  се казваше Cross Cultural Communication and Awareness (Междукултурна комуникация и осъзнатост). Не съм съвсем сигурен дали awareness трябва да се преведе като осъзнатост, информираност, или осведоменост, но си мисля, че е първото. Майсторството не е само да знаем, а да осъзнаем процесите на общуване. 

Част от IPC. Тук са две от най-сакралните 
места на кампуса -кухнята и трапезарията, 
където свещенодейства готвачът Ахман.

Като антрополог по образование, Рик обича да натъртва, че изследва общества, а не култури като Хофстеде. Рик не е фен на Хофстеде. Меко казано. Всъщност изрази отношението си към теорията на холандеца с един цветист израз, започващ с bull и завършващ със shit. Основните критики на Рик към теорията за измеренията на културата са известни отдавна.

Например, че културите не са толкова статични, колкото Хофстеде твърди. Или че Хофстеде слага всички членове на една култура под общ знаменател, без да се интересува от признаци като образование, класа, семейна среда и т.н. Или че отдава твърде голямо значение на корелацията икономически растеж - характеристики на културата. Че тотално загърбва личностните характеристики на отделните индивиди. И че не гледа на културите като на системи, както правят антрополози като Рик. А, да, и методологията му също била bullshit :)

Всички участици в Глобалната седмица на IPC. Хора от Европа, Северна Америка, Азия и Африка, споделящи богатството и пъстротата на междукултурното общуване.

Дискусия върху "Защо сме различни"

от: Georgi Stankov

Попаднах на една хубава статия от Лидия Стайкова за второто издание на "Защо сме различни" от Михаил Минков.

Още по-хубаво е, че в коментарите под статията се е случила дискусия, каквато рядко може да се срещне в социалните медии. В нея вещо се изявяват самият Михаил Минков, авторът на "Защо толкова малко успяваме" Юлиян Генов и блогърът Лидия Стайкова, предизвикала дискусията със своята статия, към която давам връзка.

Статията и дискусията към нея датират от март 2007г. Ето как благодарение на Google архивите проговарят :)

Cultures and Organizations: Software for the Mind

от: Georgi Stankov

Велика книга като тази трябва да бъде настолно четиво за всеки, който се интересува от междукултурните различия, народопсихологията, организационната култура или от междучовешките отнишения въобще. Cultures and Organizations: Software for the Mind е шедьовър, пълен с убедителни примери и забележителни анализи.  

 Авторите са трима: законодателят в областта на междукултурните различия Хеерт Хофстеде, неговият син Херт Ян Хофстеде и българският им съмишленик Михаил Минков. Вече съм споменавал, че Минков е единственото име, което Бълария може да излъчи в тази толкова интересна изследователска област. Единствено име, но с каква тежест, щом въздесъщният Хофстеде го е поканил за съавтор на третото, основно преработено издание на книгата. 

Изследването представя шестте културни дименсии според модела на Хофстеде, една от които е добавена от българина Минков.

Михаил Минков аи сътрудничи с двамата Хофстеде, като има принос в главите 2, 4 и 7, а глава 8 е изцяло написана от него. Хофстеде-син участва в писането на глава 1 и пише изцяло глава 12. Всеки от тримата съавтори има възможността да коментира текстовете на колегите си и да прави предложения за промяна или допълнение. Последната дума върху цялостния текст има Хеерт Хофстеде.

Любезният Google Books предлага чудесна възможност на желаещите до прочетат малко от книгата:

Купих си Cultures and Organizations: Software for the Mind от електронната книжарница The Book Depository с отстъпка от коричната цена и с безплатна доставка. (След като прочетете книгата, може би ще разберете защо споменавам това).

---------------------
Забележка: на български е издадено второто издание на книгата "Култури и организации" (издателска къща "Класика и стил") .

Обучение в междукултурни умения

Започнах да предавам наученото в Англия. 

На 19 май беше първото обучение за малък екип от публичния сектор. Следвашите два месеца веднъж седмично ще се срещаме и ще работим заедно.   Като методология, обучението съчетава два елемента:

1. Основните теории за междукултурните различия, за измеренията на културите, за начините за справяне с различията и за постигане на успешна комуникация с "другите". 
2. Практичски упражнения - симулации с ролеви игри и дискусии по казуси в малки групи.

Изследване на културата

от: Georgi Stankov

"Изследване на културата" (с оригинално заглавие на английски Exploring Culture: exercises, stories and synthetic cultures, издадена у нас от "Класика и стил", 2003) от Хеерт Хофстеде, Херт Хофстеде (синът на Хеерт) и Пол Пидърсън е практическа книга с много примери, упражнения и симулации. 

Един от основните теоретични приноси на авторите е очертаването на т.нар. синтетични култури.

Накратко казано, синтетичните култури са екстремните примери за двата края на едно измерение. Да си представим едно измерение (например мъжественост - женственост) като линия с различни стойности. На единия край е "тотално мъжествена култура", а на другия "тотално женствена култура".

В книгата са представени десет синтетични култури. Пет двойки - по две за петте културни измерения  от модела на Хофстеде (по времето, когато е писана книгата, Хофстеде все още не е въвел шестата дименсия "задоволяване - сдържаност", предложена от българина Михаил Минков).

"Изследване на културата" е приятна, четивна, забавна и практична книга!