Обучение в междукултурни умения

Започнах да предавам наученото в Англия. 

На 19 май беше първото обучение за малък екип от публичния сектор. Следвашите два месеца веднъж седмично ще се срещаме и ще работим заедно.   Като методология, обучението съчетава два елемента:

1. Основните теории за междукултурните различия, за измеренията на културите, за начините за справяне с различията и за постигане на успешна комуникация с "другите". 
2. Практичски упражнения - симулации с ролеви игри и дискусии по казуси в малки групи.

Изследване на културата

от: Georgi Stankov

"Изследване на културата" (с оригинално заглавие на английски Exploring Culture: exercises, stories and synthetic cultures, издадена у нас от "Класика и стил", 2003) от Хеерт Хофстеде, Херт Хофстеде (синът на Хеерт) и Пол Пидърсън е практическа книга с много примери, упражнения и симулации. 

Един от основните теоретични приноси на авторите е очертаването на т.нар. синтетични култури.

Накратко казано, синтетичните култури са екстремните примери за двата края на едно измерение. Да си представим едно измерение (например мъжественост - женственост) като линия с различни стойности. На единия край е "тотално мъжествена култура", а на другия "тотално женствена култура".

В книгата са представени десет синтетични култури. Пет двойки - по две за петте културни измерения  от модела на Хофстеде (по времето, когато е писана книгата, Хофстеде все още не е въвел шестата дименсия "задоволяване - сдържаност", предложена от българина Михаил Минков).

"Изследване на културата" е приятна, четивна, забавна и практична книга!

In search of intercultural understanding

от: Georgi Stankov

"In search of intercultural understanding" (Meridian World Press, 2010, 2nd edition)от Патрик Шмит е добрe направен обзор едновременно на теорията и на практиката на междукултурните различия и умения.

Тук кратко и разбираемо са представени приносите на Едуард Хол и Хеерт Хофстеде, обяснени са основни термини, предлагат се различни случаи за обсъждане, дават се препоръки за повишаване на междукултурната компетентност.

Книгата е отлично въведение в темата! 


Сайтът на автора: тук.

Бунтовете в Брадфорд: проблемното вписване на "различните" в друга култура

от: Georgi Stankov

Брадфорд е типичен британски работнически град. Не е атрактивен за туристите, няма кой знае какви изключителности забележителности. Но Брадфорд се прочу с безредиците от 2001г., които останаха в най-новата история на Великобритания като Bradford riots. Разбира се, граждански протести е имало и ще има, но този път се случи нещо необичайно за добрата стара Англия, тревожно и пораждащо много въпроси. 

Защото Брадфордските бунтове бяха дело на азиатската общност в града. В голямата си част бунтовниците са второ поколение имигранти, но явно не са напълно интегрирани в британското общщество. Повече от три десетилетия азиатците живеят и работят в града. Открай време те се заселват в отделни по-бедни работнически квартали и се движат в хора от своето обкръжение. Те носят различна култура, имат различни традиции и колкото и широко скроена и приемаща да е Англия, те сякаш не желаят да излязат от пашкула на родово-племенния си живот. Вината, естествено, не може да се търси само в тях. Факт е, че има британци с негативно отношение към имигрантите. Някои от местните бели жители се страхуват от прекомерната религиозност на преселниците - мюсюлмани. Други виждат в тях заплаха за обикновения английски работник, който остава без работа заради пришълеца, готов да работи за по-малко пари. Затова много членове на работническата класа, традиционно лява по характер, през последните години подкрепят популистки крайно десни организации като Британската национална партия, Националния фронт и други. 

Така или иначе, очевидно има достатъчно предпоставки бунтът да се случи. Поводът остава неясен. Известно е, че над 1000 британци с азиатски произход започават безредиците по време на планирана антирасистка демонстрация на 7 юли. Унищожени са стотици леки коли, опустошени са жилищни сгради, магазини, ресторанти и пъбове. На 8 срещу 9 юли малки групи от бели младежи отвръщат на удара и атакуват бизнеса и имуществото на азиатски предприемачи. В следващите дни продължават стълкновения между бели и азиатци.

Общата сума на причинените щети е 7 милиона паунда.

Впоследствие 200 души - безпрецедентно число за Обединеното кралство - са осъдени на общо 604 години затвор за бунт, насилие и безредици.

По времето на бунтовете азиатците са 25% от населението на града. 68 000 жители на Брадфорд произхождат от Пакистан,  12 500 - от Индия, 5 000 - от Бангладеш и 3 000 - от други азиатски страни.

Остават отворени въпроси. Какви са причините за неуспешната интеграция на азиатските емигранти? Как различните все пак могат да се впишат в различна култура? Ако една  космополитна, богата и толерантна страна като Великобритания не успява да се справи с културните различия, как България ще се справи с растящото неграмотно и неквалифицирано ромско малцинство?

What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data

от: Georgi Stankov

"What makes us different and similar - A new interpretation of Wolds Values Survey and other cross-cultural data" (Класика и Стил, С., 2007) е най-серионият български теоретичен принос в междукултурните изследвания. Автор е Михаил Минков, последовател и сътрудник на Хеерт Хофстеде. За значението на Минков е достатъчно да отбележа, че последното трето преработено издание на Cultures and organizations: software of the mind от Хофстеде е написана в съавторство с него. Странно(?), че той е по-известен в чужбина. Обучителят ми Айдриън Пилбийм каза, че е слушал негова презентация.

Книгата е ценна. Минков не се задоволява да  само да цитира предишни изследвания, но също така ги тълкува, прави хипотези, търси нови взаимозависимости. 

Най-важното в този труд е предлагането на три нови измерения на културата: exclusionism - universalism, monumentalism - flexumility и undulgence - restraint. 

Изключване срещу универсализъм се интерпретира така: това е тенденцията как третираме хора, които са различни от нас, които не са част от нашата група. 

Изключването се характеризира от недоверие към хора, извън нашия семеен, родов, приятелски кръг. За близките си хора пазим доброто отношение, грижите, услугите, превилегиите. Нашенската дума "шуробаджанащина" не е в речника на междукултурните различия, но най-добре може да илюстрира за какво става въпрос. Общества, в които има изключване, са арабските, азиатските, латиноамериканските и източноевропейските. 

Универсализмът се отличава с разбирането, че всички хора са равни и следва да се отнасяме към тях по един и същ начин. Вероятно в основата на Американската мечта е залегнала и надеждата на емигранта, че Там наистина всичко зависи от собствените му усилия и качества. Универсалистки са културите в англоезичния свят и северозападна Европа .

Монументалност срещу скромност (последното е доста свободен превод; думата flexumility вероятно е съчетание на flexible и humility) се интерпретира така: това е доколко личната гордост и самоуважение са застъпени в дадена култура.   

Монументалността е типична за култури, които подкрепят проявата на гордост и демонстрацията на лично достойнство и ценят получаването на почести и публично уважение. В такива общества, както се казва, "заради едната чест убиват." Спомняме си албанската беса и сицилианската вендета. Такива са културите в арабския свят, западна Африка, северната част на Латинска Америка, части от Южна Азия, англоезичният свят. 


Скромността се среща в култури, които поощряват повече смирение, които смятат, че човек не трябва да се изтъква. "Скромността краси човека", казва българската поговорка. Такива са културите в Източна Азия, Източна Европа и някои части на Западна Европа.