Georgi Stankov

понеделник, 11 април 2011 г.

Изследване на културата

от: Georgi Stankov

"Изследване на културата" (с оригинално заглавие на английски Exploring Culture: exercises, stories and synthetic cultures, издадена у нас от "Класика и стил", 2003) от Хеерт Хофстеде, Херт Хофстеде (синът на Хеерт) и Пол Пидърсън е практическа книга с много примери, упражнения и симулации. 

Един от основните теоретични приноси на авторите е очертаването на т.нар. синтетични култури.

Накратко казано, синтетичните култури са екстремните примери за двата края на едно измерение. Да си представим едно измерение (например мъжественост - женственост) като линия с различни стойности. На единия край е "тотално мъжествена култура", а на другия "тотално женствена култура".

В книгата са представени десет синтетични култури. Пет двойки - по две за петте културни измерения  от модела на Хофстеде (по времето, когато е писана книгата, Хофстеде все още не е въвел шестата дименсия "задоволяване - сдържаност", предложена от българина Михаил Минков).

"Изследване на културата" е приятна, четивна, забавна и практична книга!

неделя, 10 април 2011 г.

In search of intercultural understanding

от: Georgi Stankov

"In search of intercultural understanding" (Meridian World Press, 2010, 2nd edition)от Патрик Шмит е добрe направен обзор едновременно на теорията и на практиката на междукултурните различия и умения.

Тук кратко и разбираемо са представени приносите на Едуард Хол и Хеерт Хофстеде, обяснени са основни термини, предлагат се различни случаи за обсъждане, дават се препоръки за повишаване на междукултурната компетентност.

Книгата е отлично въведение в темата! 


Сайтът на автора: тук.

понеделник, 4 април 2011 г.

Бунтовете в Брадфорд: проблемното вписване на "различните" в друга култура

от: Georgi Stankov

Брадфорд е типичен британски работнически град. Не е атрактивен за туристите, няма кой знае какви изключителности забележителности. Но Брадфорд се прочу с безредиците от 2001г., които останаха в най-новата история на Великобритания като Bradford riots. Разбира се, граждански протести е имало и ще има, но този път се случи нещо необичайно за добрата стара Англия, тревожно и пораждащо много въпроси. 

Защото Брадфордските бунтове бяха дело на азиатската общност в града. В голямата си част бунтовниците са второ поколение имигранти, но явно не са напълно интегрирани в британското общщество. Повече от три десетилетия азиатците живеят и работят в града. Открай време те се заселват в отделни по-бедни работнически квартали и се движат в хора от своето обкръжение. Те носят различна култура, имат различни традиции и колкото и широко скроена и приемаща да е Англия, те сякаш не желаят да излязат от пашкула на родово-племенния си живот. Вината, естествено, не може да се търси само в тях. Факт е, че има британци с негативно отношение към имигрантите. Някои от местните бели жители се страхуват от прекомерната религиозност на преселниците - мюсюлмани. Други виждат в тях заплаха за обикновения английски работник, който остава без работа заради пришълеца, готов да работи за по-малко пари. Затова много членове на работническата класа, традиционно лява по характер, през последните години подкрепят популистки крайно десни организации като Британската национална партия, Националния фронт и други. 

Така или иначе, очевидно има достатъчно предпоставки бунтът да се случи. Поводът остава неясен. Известно е, че над 1000 британци с азиатски произход започават безредиците по време на планирана антирасистка демонстрация на 7 юли. Унищожени са стотици леки коли, опустошени са жилищни сгради, магазини, ресторанти и пъбове. На 8 срещу 9 юли малки групи от бели младежи отвръщат на удара и атакуват бизнеса и имуществото на азиатски предприемачи. В следващите дни продължават стълкновения между бели и азиатци.

Общата сума на причинените щети е 7 милиона паунда.

Впоследствие 200 души - безпрецедентно число за Обединеното кралство - са осъдени на общо 604 години затвор за бунт, насилие и безредици.

По времето на бунтовете азиатците са 25% от населението на града. 68 000 жители на Брадфорд произхождат от Пакистан,  12 500 - от Индия, 5 000 - от Бангладеш и 3 000 - от други азиатски страни.

Остават отворени въпроси. Какви са причините за неуспешната интеграция на азиатските емигранти? Как различните все пак могат да се впишат в различна култура? Ако една  космополитна, богата и толерантна страна като Великобритания не успява да се справи с културните различия, как България ще се справи с растящото неграмотно и неквалифицирано ромско малцинство?